Трудно е да се открият позитиви в представянето на българския национален отбор по футбол на квалификациите за Световното първенство в Катар през 2022 година. Момчетата на Ясен Петров изглеждаха като бледа сянка на българския национален отбор по футбол, такъв какъвто го знам и обичаме от края на миналия и началото на този век.

България в квалификациите

Надеждите за квалификациите

За да бъдем честни, очакванията към българския национален отбор по футбол през този квалификационен цикъл не бяха особено високи. Проблемите в мъжкия състав не са от вчера, а се коренят доста отдавна и за всички бе ясно още с жребия, че надеждите ни трябва да бъдат много умерени. Когато в групата ти фигурират имената на Европейския шампион и друг постоянен участник на европейски и световни футболни финали, то третото място е най-доброто, за което можеш да се надяваш. Но за наше голямо съжаление изглежда, че вече дори третите места в квалификационните групи ще бъдат трудно постижение.

Какво се случи всъшност

Българският национален отбор по футбол получи изключително тежка програма и жребии. Да, в група C присъства настоящият европейски шампион и друг отбор, редовен участник в големите турнири и не е редно очакванията да са особено високи. Но също така срещу нас се изправиха отбори като Литва и Северна Ирландия, срещу които трябваше да се представим много по-уверено.

В състава на българския национален отбор по футбол за началото на квалификациите се четеше оптимизъм. Реалността обаче бързо стопи тази положителна нагласа в нашия щаб поради двата изключително тежки откриващи кръга на квалификационния цикъл.

Началото на квалификациите за нашите момчета бе дадено на 25 март, когато те се изправиха на Васил Левски срещу отбора на Швейцария и мачът нямаше как да тръгне по-катастрофално от това, което видяхме в първите 20 минути. Гостите натискаха изключително силно, а нашият състав не успяваше да противодейства и така в 13та минута на мача на таблото на Васил Левски резултатът бе 0:3, а феновете на стадиона и пред телевизора гледаха с ужас ставащото на терена. Най-лошият сценарии – пълен разгром, не се състоя и българският национален отбор по футбол успя да защити донякъде своята чест с гол на Кирил Десподов и да подсигури краен резултат от 1:3 за гостите.

А след това дойде Италия

Тотално доминирани в първия мач българите излязоха с изцяло обновен състав за гостуването в Италия. Адзурите изнесоха лекция по футбол на нашия състав и съвсем заслужено излязоха като краен победител. Късметът спаси българския национален отбор по футбол от разгром и в този мач. Българският отбор прекара целия мач в своята половина и успя да нанесе един единствен точен удар към вратата на Джанлуиджи Донарума. 22 удара и 68 % притежание на топката доведоха до крайното 0:2 и поредното разочарование за нашия състав.

Най-трудните мачове бяха изиграни и пред българския национален отбор по футбол се откри възможността да се завърнат в играта при гостуването в Белфаст на Северна Ирландия. На стадион „Уинзор Парк“ в края на март момчетата на Ясен Петров отново обаче не показаха нищо по-различно и заедно със своя противник спукаха топката за безлично 0:0, в което определено по-активният отбор бе този на домакините. Отново нашите момчета не успяха да държат топката, да произвеждат атакуващи възможности, но защитата не се пропука този път и завоювахме първа точка от 3 мача.

Лятна подготовка и есенен цикъл

Българският национален отбор по футбол имаше цяло лято на разположение, в което да направи необходимите корекции в своята игра и изглежда трудът на Ясен Петров и неговия щаб бе дал резултат, след като на 2 септември нашите момчета постигнаха измъчена точка срещу гладната за победи Скуадра Адзура. Истината е, че и в този мач противникът тотално ни надигра, но поне съумяхме да покажем, че вече знаем как да печелим позитиви от защитната си игра. Не отне много и за първи път от много време насам, нашите доминираха в срещата със своя противник, успяваха да задържат топката и да разиграват достатъчно и домакинството на Васил Левски срещу Литва дойде като истински подарък за Ясен Петров. Голът на влезлия като резерва Ивайло Чочев бе напълно заслужен. Своеобразното ново начало за българския национален отбор по футбол обаче бе бързо потопено в скръб след като гостуването в балтийската държава дойде като истински шок за нашите фенове. Съставът на българския отбор се представи достойно и не можем да кажем, че бе надигран от своя противник, но със сигурност не бе ефективен. От 4 точни удара във вратата на Мартин Луков, 3 се превърнаха в гол.

Фортуна се реваншира на българския национален отбор по футбол и в мач, в който сякаш Северна Ирландия доминираше, България излезе победител и се поздрави с нови 3 точки в група C. Направи сериозно впечатление, че отборът продължава да страда от липса на креативност и разиграване на топката и единствено индивидуалните изяви на Тодор Неделев доведоха до победата и трите точки. С нищо отборът ни не загатна, че можем да очакваме нещо повече и съвсем логично дойде последният мач за Трикольорите срещу Швейцария.

Мачът в Люцерн се превърна в подходящ край на един отчайващ квалификационен цикъл за нашите момчета. Това бе и определено най-лошият мач за нас. 18 общи удари по посока на нашата врата, срещу един към противниковата, 9 точки, срещу нито един за нас, 69 процента притежание на топката, срещу 31. Крайният резултат от 4:0 бе най-малкото, с което можехме да се отървем, след като намесата на страничните стълбове ни спаси на няколко пъти. Още преди началото на срещата селекционерът на Швейцария Мурат Якин заяви, че отборът му ще излезе да разгроми България и именно точно това се случи.

Очаквания

Единственият по-слаб отбор в защитения и атакуващ аспект на играта в нашата група бе Литва. Очакванията за бъдещите мачове на нашия отбор няма как да са високи с оглед подобна игра, но все пак има поводи за надежди. Това бе един от най-младите състави, с който мъжкия национален отбор по футбол е играл в последните години:

  • Андреа и Петко Христови – 22 години
  • Иван Турицов – 22 години
  • Кирил Десподов – 25 години
  • Доминик Янков – 21 години
  • Илиян Илиев младши – 22 години
  • Георги Йомов – 24 години
  • Валентин Антов – 21 години

Талант определено има в нашия състав и тепърва тези момчета ще се развиват. Дали именно в следващия квалификационен цикъл тези момчета ще разгърнат пълния си потенциал и ще зарадват родния фен? Такава поне е визията на Ясен Петров и за нас остава очакването на европейските квалификации.

Анализи